Киану Рийвс (англ. – Keanu Reeves) е роден в Бейрут, Ливан на 2 септември 1964 г. Името му в превод означава “прохладен бриз от планините”. Животът на актьора е повече от злочест и наситен с нещастни събития. Майката на Рийвс е англичанка, а баща му е американец с хавайски, китайски и английски произход. Израства в проблемно семейство – още като дете баща му е арестуван и лежи в затвора за продажба на хероин, а майка му е припечелвала като стриптизьорка. В израстването си посреща и изпраща няколко доведени бащи.
Най-добрият му приятел Ривър Финикс умира от свръхдоза. По-малката му сестра се разболява от левкемия. Голяма част от хонорара от филма “Матрицата” дарява на фонда на болницата, в която тя се лекува. През декември 1999 г. приятелката му Дженифър ражда тяхното мъртвородено дете, на което дали името Ава Арчър Сюм – Рийвс. През 2001 година Киану става свидетел на автомобилна катастрофа, в която загива неговата спътница и любима Дженифър.
И неговият личен живот свършва тук …
„Аз не мога да стана част от такъв свят, в който съпрузите обличат жените си като жени с леко поведение, излагайки на показ всичко, което трябва да бъде съкровено. Където няма понятия като чест и достойнство и в думите на хората може да се вярва само, когато казват “обещавам”.
Където жените не искат деца, а мъжете не искат семейство. Където нещастниците се смятат за успешни, карайки колите на бащите си, а всеки, който има малко власт се опитва да ти докаже, че си нищожество. Където хората лицемерно твърдят, че вярват в Бог с чаша алкохол в ръка и без всякакво понятие за религията си. Където ревността е срамна, а скромността – недостатък. Където хората са забравили за любовта, а просто търсят най-добрия вариант за партньор.
Където хората ремонтират колите си при най-малкия шум без да пестят нито пари, нито време, а самите те изглеждат толкова жалки, че само скъпата кола може да го скрие. Където момчета пропиват парите на родителите си в нощни клубове, клатейки се под примитивни звуци, а момичета се влюбват в тях заради това.
Където M и Ж отдавна вече не се различават и където всичко това се нарича „свобода на избора”, но тези, които избират друг път, биват заклеймявани. Аз избирам свой път, жалко само, че не срещнах разбиране от хората, в които най-много го търсих…“
