Начало Новини История День побе́ды…, да, ама не!

День побе́ды…, да, ама не!

2670

9 май 1917 г. е „черният ден“ на руската армия в Македония. Укрит епизод от руско-българската война (1915–1918) в уж българските учебници по история, писани от комунисти и русофили. Епизод, за който набедените новоизлюпени военни лъжеисторици, стари комунистически съветски кадри не обичат да разказват.

„Черният ден“ на руската армия в Македония е закономерна последица от антибългарската политика на Русия по време на Първата световна война (1915–1918), когато Русия воюва срещу България по всички фронтове.

През лятото на 1916 г. след освобождението на Македония и Поморавието от сръбска окупация и обединението им с България, сръбският съюзник Русия се включва в широкомащабната война против България, като едновременно нанася двоен удар: от север в Добруджа в подкрепа на Румъния, с която Русия е съюзник от 17.08.1916 г. и от юг – в Македония на Солунския фронт.

През август 1916 г. в навечерието на общото настъпление на силите на Антантата на Солунския фронт пристигат първите руски войски, които подсилват враговете на България. Това е 2-ра особена бригада, командвана от руския генерал Михаил Дихтерис. Тя е създадена в периода май – юни 1916 г. в района на Москва първоначално от 3-ти и 4-ти особен пехотен полк и Маршевия батальон. По щат тя има 224 офицери и 9,338 долни чина.

От септември 1916 г. руската 2-ра особена бригада е хвърлена в боеве срещу 1-ва българска армия на битолско направление. Руските войски помагат на френските и сръбските части при овладяването на два български града в Македония – Лерин на 23.09.1916 г. и Битоля на 19.11.1916 г.

През октомври 1916 г. в Македония се появяват още руски войски. Това е 4-та особена бригада. Сформирането ѝ започва още през юни 1916 г. в Москва. Тя се набира главно от запасняци, но има и 6 роти от действащата армия. Бригадата е сформирана в Москва по смесената система, подобно на 3-та бригада, изпратена във Франция. В първоначалния състав на 4-та особена пехотна бригада влизат 180 офицери и 9,368 долни чинове. 4-та особена бригада е в състав от два особени полка, с номера 7 и 8. Командва се от генерал – майор Максим Леонтиев.

4-та руска бригада пък влиза в състава на 3-та сръбска армия. На 28–30.11.1916 г. тя участва в настъплението срещу българите на Солунския фронт.

Особено активно действа 7-и руски полк. Той подкрепя сръбските атаки, при които губи 251 убити и ранени. Общо в тези дни бригадата дава 301 души загуби.

Според донесението на щаба на генерал – майор М. Леонтиев на 02.12.1916 г. неговата бригада се намира в завоя на р. Черна при село Брод. Тя е в състава на 1-ва Сръбска армия и участва в нейните боеве против българските части в този участък на Солунския фронт. Появява се на фронта на 07.12.1916 г. Не успява да постигне кой знае какви успехи. Понася сериозни загуби в сраженията и изтеглена на временна почивка.

В края на 1916 г. в битолския участък фронтът се стабилизира по височините, разположени на около 5 км северно от Битоля. Българската отбранителна линия се установява при Червената стена – кота 1248 – кота 1050 – Маково – Градешница. Тук българските войски заемат твърдо позиции за отбрана, които ще удържат до края на войната в Македония през 1918 г.

През октомври 1916 г. се разгарят и боевете в завоя на река Черна. Първоначално тук действат сръбските войски. След това обаче се появяват и руснаци. Съгласно заповедта на Главнокомандващия съюзните войски №2139/3 от 11/24.11.1916 г. 2-ра особена бригада влиза в състава на 1-ва сръбска армия. Остава обаче в подчинение на руския Генерален щаб и заема позиции в завоя на река Черна.

Към 28.11.1916 г. 2-ра особена бригада се съсредоточава около Араток, където остава като армейски резерв чак до 03.12.1916 г., като подрежда своята материална част и попълва личния си състав с войници от маршевите дружини. Междувременно в участъка в завоя на р. Черна ожесточените боеве продължават до 27.11.1916 г., когато постепенно заглъхват.

В нощта на 3 срещу 04.12.1916 г. 2-ра специална бригада сменя на позициите в завоя на р. Черна сръбските Вардарска и Моравска дивизии.

Руските войски имат два участъка на тази позиция: десен – от кота 1050 до пътя Суходол – Мъгленци и ляв – от този път до рекичката, източно от връх Хлебница. Десният участък се заема от 4-ти полк, който сменя 2-ра бригада от Моравската дивизия и 1-ва бригада от Вардарската дивизия.

В първа линия тук застават 1-ва и 2-ра дружини с три картечни роти, а в резерв – 3-та дружина в падината на юг от кота 1050. Щабът на полка се установява в Орахов. Левият участък се заема от 4-ти полк, който сменя бригадата от Вардарската дивизия. Полкът има в първа линия 2-ра и 3-та дружини с две картечни роти. Щабът му се установява в Суходол. На северния край на Суходол се установява бригадният резерв – 1/3 дружина с една картечна рота.

Полковник Дреников получава за воински заслуги званието “Храбрецът на “Завоя на Черна”

През май 1917 г. руските войски са привлечени в пролетната офанзива на Антантата в завоя на р. Черна, чиято цел е

пробива на българската отбрана

При подготовката му съглашенските войски са обединени в ударна групировка под командването на френския генерал Леблуа. Тя включва френски, италиански и руски войски. Според руските историци руските войски са използвани основно от съглашенското командване като таранна жива сила и пушечно месо.

Преди боевете 2-ра руска особена бригада на генерал М. Дихтерис е разположена от река Орле до дола между връх Хаинцелман и връх Миге.

В първа линия отбраната на река Черна е от 302-ра германо-българска дивизия и усилената 22-ра пехотна германо-българска бригада. 302-ра дивизия се командва от генерал фон Цигезар. Тя има 3 бригади с общо 5 пехотни полка, 22 дружини. От трите бригади на 302-ра дивизия две са български и една е германска (201-ва). Българските бригади са 2-ра тракийска на полковник Кирилов и 3-та рилска бригада на полковник Христо Бояджиев.

2-ра тракийска бригада е от два пехотни полка (9-ти Пловдивски и 27-и Чепински), които са в четиридружинен състав. Това са същите полкове, герои от победата над френско-английските войски при първата им атака на Дойран в август 1916 г.

3-та рилска бригада включва само един пехотен полк – 54-ти от 4 дружини с командир подполковник Минчо Банковски.

302-ра германо-българска дивизия е част от 11-та германска армия – една от трите армии по това време на Централните сили на Солунския фронт. Останалите две са 1-ва и 2-ра армии.

11-та германска армия се командва от генерал-лейтенант Арнолд фон Винклер.

22-ра усилена германо-българска бригада е разположена в т. нар. участък Ройтер. Тя на свой ред има три полкови участъка – западен, среден и източен. Българите са в средния и източния участък.

Западният участък е германски. Отбранява се от 42-ри германски полк, заел връх Дабица или още връх Бомсдорф.

Артилерийската подготовка и разузнавателните действия на съглашенските войски в участъка на завоя на река Черна продължават от 5 до 8.05.1917 г. Участват общо 91 батареи (372 оръдия и тежки минохвъргачки), с които денонощно противникът обстрелва българо-германските позиции.

На 09.05.1917 г. съглашенското командване решава да премине към решителна пехотна атака в завоя на р. Черна срещу българо-германските войски.

Конкретната задача, която е поставена на руската 2-ра особена бригада е да атакува и овладее обектите Дабица и Хаинцелман, наричани от германците съответно „Вилхелм“ и „Фердинанд“. По-нататък като развие своя успех трябва да овладее вододела на р. Маковка и р. Дубица от Орле до връх Миге. По-конкретните задачи до частите са поставени с оперативна заповед на командира на бригадата от 23.04.1917 г., последвана от инструкция от 30.04.1917 г.

Вдясно от руските части настъпва 17-та френска дивизия, а вляво по билото на Селечка – 16-та френска дивизия. В бойния ред на 2-ра особена бригада са двата ѝ полка – 3-ти и 4-ти. В бригаден резерв е оставен 1 батальон от 3-ти руски полк.

На 09.05.1917 г. руската 2-ра особена бригада трябва да настъпва в участъка на 22-ра усилена българо-германска бригада заедно със 17-та колониална дивизия. Тя настъпва в две колони: с 3-ти особен полк на полковник Тарбаев и с 4-ти особен полк на полковник Александров.

3-ти особен полк с 2 батальона е в първа линия и е насочен срещу Хаинцелман, заеман от 3-ти батальон от 42-ри германски полк.

4-ти особен полк с 2 батальона в първа линия и един във втора линия е насочен срещу Дабица (Бомсдорф), заеман от друг германски батальон (2-ри от същия 42-ри германски полк).

В резерв на бригадата остава да действа 1 батальон от 3-ти особен полк.

Пехотната атака се поддържа от огъня на бригадната артилерия – 54 оръдия.

Руската бригада съгласува действията си с френската 17-та колониална дивизия, която има в състава си 4 пехотени колониални полка (1-ви, 3-ти, 51-ви и 54-ти) и 50 оръдия.

Съотношението на силите в участъка Ройтер е в полза на Антантата. 18 френско-руски баталъона с 104 оръдия се изправят срещу 10 германски баталъона (дружини) и 60 оръдия на участъка Ройтер.

В участъка фон Ройтер артилерийската подготовка на батареите от 17-та колониална дивизия и 2-ра руска бригада започва в 5:15 ч. сутринта на 09.05.1917 г. Главните обекти, които са обстрелвани са трите важни височини Дабица, Хаинцелман и Миге. Към 6:00 ч. огънят се усилва и става барабанен. Под неговото прикритие

в 6:30 ч. започва атаката на френско-руските пехотни батальони

Германските и българските батареи откриват преграден и унищожителен огън.

Руският 3-ти особен полк постига срещу Хаинцелман частичен успех. По-големи са успехите на 4-ти особен руски полк. Тук германският преграден артилерийски огън е незадоволителен, което улеснява действията на руската пехота.

Към 8:45 ч. първият удар на противника е отразен при Миге и Хаинцелман. Дабица обаче остава в руски ръце. Следобяд 3-ти руски полк повторно атакува Хаинцелман.

След кръвопролитен бой Дабица пада в руски ръце към 8:00 ч. сутринта на 09.05.1917 г. Руснаците пленяват даже 78 германци, в това число 4 офицери от 42-ри германски полк.

Успехът с овладяването на тактическата височина Дабица обаче не е развит, защото руските войски не получават подкрепа от съседните френски части.
Един участник в тези боеве записва следното: „Франко-руските атакуващи маси, които вече наближиха телените мрежи, попданаха под един необикновено силен дъжд от чугун и оловени куршуми, който се сипеше безмилостно върху смело настъпващите вериги на 54-ти колониален и на 3-ти руски полк… Всичкото междупозиционно пространство, в продължение на повече от пет минути приличаше на кипящ котел. Атакуващите се разбъркаха, движейки се в разни посоки, но повечето бяха избити или ранени, като осеяха наново полето, други залегнаха в ямите пред телените мрежи, а малка част успя да се върне в окопите си, преследвани при тяхното бягство още по-назад с огъня с полските батареи.“

За възвръщане на Дабица щабът на 22-ра усилена бригада разработва план. Замислът е да се атакуват руските окопи на височината от към двата фланга. Преди това обаче трябва да се проведе бърза артилерийска подготовка. Това налага концетриране на огъня на близките батареи. Този план е блестящо изпълнен.

Поведена е краткотрайна артилерийска подготовка с участие на 5 български батареи. Следва образцова контраатака, която започва вечерта на 09.05.1917 г. В нея участват германски егери, атакуващи от запад и една рота (6-та на капитан Шишков) от 2-ра дружина на 44-ти пехотен полк, атакуваща „на нож“ от изток. Повечето от руските войски, които защитават Дабица са избити от снарядите и бомбите, а остатъците от тях се оттеглят панически назад. В 20:15 ч. германо-българските части окончателно овладяват Дабица. Тя остава руска само 13 часа.

Загубите при българо-германската контраатака на Дабица са нищожни. Загива обаче командирът на 6-та рота на 44-ти пехотен полк капитан Шишков.

Българският офицер П. Дошкинов отбелязва: „Успехът бе резултат от мощното противодействие на българската артилерия, устойчивостта на 44-ти пехотен полк и смелите контраатаки на последния.“

С овладяването на важната височина Дабица боят на 09.05.1917 г. е спечелен от българо-германските войски.

От 3,000 щика, с които те участват в атаката руснаците губят 1,300 убити, ранени, контузени и безследно изчезнали.

Поражението на руските войски в завоя на река Черна е тежко. 09.05.1917 г. е „черният ден“ за руската армия в Македония. Само на 09.05.1917 г. руската 2-ра особена бригада губи 25 офицери, от които 3 убити и 950 войници. Много тежко засегнат е 4-ти особен полк.

Но „черните дни“ за руските войски в Македония продължават. Френският генерал М. Сарай не спира настъплението в този сектор на фронта, а атакува без оглед на загубите българо-германските позиции в завоя на р. Черна чак до 21.05.1917 г.

Стремежът на френското командване на всяка цена да пробие българо-германската отбрана струпва много скъпо за руските войски.

До края на май 1917 г. руските загуби в завоя на р. Черна (убити, ранени, изчезнали) достигат 1,200 души! Така за целия период на съглашенските атаки (09 – 21.05.1917 г.) в кървавия завой на река Черна руските загуби са средно по 100 души на ден!

4-ти особен полк на 2-ра особена бригада е изцяло обезкървен. Той губи 50% от личния си състав. Още по-големи от руските обаче са загубите на руските съюзници – италианци (2,400 души) и французи (4,000 души).

На 21.05.1917 г. щабът на генерал М. Сарай прекратява настъпателните операции на Солунския фронт. Равносметката е ужасяваща. Загубите на съглашенските войски в пролетната офанзива срещу българската армия са значителни и хвърлят в отчаяние дори и най-големите оптимисти в техните редове. Тези загуби по различни източници варират от 13,000 до 20,000 души!

На обратния полюс са настроенията в редовете на Българската армия, която за пореден път доказва висок боен дух, твърдост в отбраната и решителност в контраатаките. Записана е нова бляскава българска победа в епопеята в Македония. В сборника „Черна“ се обобщава по следния начин резултата от победоносните майски боеве в завоя:

„…Тук падна легендата, че достойнсвата на българския войник отстъпват на големите и общопризнати негови качества при нападателния бой. Онова, което извърши българинът изобщо на целия южен фронт и частно в завоя на река Черна през майските боеве, е нещо легендарно, непознато на военната история. Въпреки силния и продължителен барабанен огън и многобройните атаки на около 40-50-хилядната итало-френско-руска армия по 20-километровия фронт в завоя, нашите войски не помръднаха от мястото си, не позволиха на противника да заеме нито една нова педя българска земя! В историята на сегашната война ще остане бележита защитата на Вердюн. Но и при тая крепост, снабдена с многочислени силни укрепления, французите трябваше да отстъпят пред германския напор. В завоя на Черна няма ни едно укрепление, наподобяващо тия при Вердюн…“

Руските войски излизат от този бой обезкървени и със силно понижен боен дух. Този път награди няма. Генерал – майор М. Дихтерис е потресен от ужасните загуби и фактически се признава за победен, което личи от следващите му действия. На 18.05.1917 г. той изпраща рапорт до главнокомандващия Източната армия генерал М. Сарай, в който излага своите съображения за необходимостта да се снеме бригадата му от фронта и да се изпрати в тила. Моли за отдих, за да бъде съхранен бойния ѝ дух. Според същия рапорт руските загуби в бригадата към този момент са 4,400 убити и ранени и 8,000 болни.

Генерал М. Сарай приема аргументите на руския си колега и на 24.05.1917 г. издава заповед за извеждане на руските войски в тила. 2-ра особена бригада е изтеглена към леринското село Екши су. В тила е изтеглена и 4-та особена бригада.

На 13.06.1917 г. двете руски особени бригади окончателно излизат от състава на сръбската армия. От този момент руските войски в Македония са вече пряко подчинени на генерал-майор М. Сарай. Заповедта за снемане от фронта и изтегляне в тила съвпада с започналата вече реорганизация на руските войски в Македония, осъществена в периода май – юни 1917 г. Остатъците от бригадите са обединени във 2-ра особена дивизия.

Вечна слава и поклон пред загиналите българи за Обединението на България!