Начало Новини Бизнес Европейски ресторанти предпочитат охлювите на ферма край Севлиево

Европейски ресторанти предпочитат охлювите на ферма край Севлиево

1099

Те разнасят къщата със себе си, но си имат и приемен дом – щедро огряна от слънцето поляна. Това е история за шестстотин хиляди охлюва, двама авантюристи и понесени на крилете на храбростта мечти.

Преди четири години младите танцьори Пламен Пенчев и Паулина Мануилова поставят пред себе си дръзко предизвикателство – да основат ферма за охлюви. Просто така, без познания и умения. Купуват си голям терен край Севлиево с пожертвованията на роднини и приятели и… започват.

В началото, когато придобихме този имот, той беше гола поляна, дори не знаехме къде са границите му – разказва Пламен Пенчев. – Стъпка по стъпка започнахме с ограждането му, с прекарването на вода и ток, с разполагането на парковете, на оросителната система и т.н. Използвахме трактор, който да изоре и да подготви почвата, оттам нататък всичко направихме на ръка.

И с нежността на грижовни стопани им правят сянка от дървени скари, за да ги предпазят от горещите слънчеви лъчи. Скоро късметът на начинаещия се усмихва и фермерите намират първия си купувач – не къде да е, а във Франция, и там пласират поотрасналите вече охлюви.

Всички те са от вида Хеликс Асперса Максима, които само за няколко месеца стават достатъчно големи, за да бъдат използвани за храна. Ала какъв е вкусът им?

Специфичен – отговаря младият фермер, който ги предпочита сготвени по бургундски. – Охлювите са доста крехки и ако бъдат правилно сготвени, са изключителен деликатес. Но хората не консумират този вид храна, защото робуват на предразсъдъци. Месото обаче е много вкусно и не случайно в страни като Италия, Франция, Испания то се предпочита на доста високо ниво. За съжаление, българите нямаме тази култура. Може би нашите предци – баби и дядовци, са по-запознати с готвенето на охлюви, но не мисля, че това важи за по-младите поколения.

И тъй като българският пазар остава неразработен, Пламен Пенчев изнася продукцията си в европейски държави. При отглеждането на охлювите той използва т.нар. френска технология – през пролетта купува новоизлюпени животинки, а в началото на есента ги продава, за да ги предпази от пагубния за тях зимен студ. Фермерът обаче мечтае да изгради т.нар. затворен цикъл на производство, с който би печелил по-добре. В противен случай трудът е много, а изкараните пари почти никакви, казва той и допълва, че много хора биха се отказали, ако се наложи да извървят неговия път.

Пазарът е най-голямата трудност. Ако някой реши да се занимава с охлюви, хубаво е предварително да намери пазар. И при положение, че бъде упорит, с придобиването на опит той ще се научи как да ги отглежда, как да допуска по-малко грешки, за да ограничи смъртността и разходите и в същото време да има успеваемост като тонаж, продукция и т.н., заявява той.

Разбира се, отглеждането на охлюви е бизнес, но като всяко живо същество и те успяват да намерят пътя към човешкото сърце. Пламен Пенчев признава, че лесно се привързва към своите животинки, защото са спокойни, доста умни и лесно се дресират. Покрай тях самият той също се учи – и разказва любопитни истории, някои прочетени, други видени със собствените му очи. Като тази – как охлювите със своите 24 хиляди зъба могат да смелят всякаква храна. Или как тези пламенни любовници се отдават на страстта по цели тринадесет часа. За съжаление, историята за охлювите си има и мрачна страна и тя е свързана с жестокостта в кухнята. Аз продавам живи охлюви и се опитвам да не мисля за това, философски  заключава фермерът.