Начало Новини Тежка миризма на прогнило…

Тежка миризма на прогнило…

775

България… „Земя като една човешка длан“. Събрала в себе си всичко.

Но из въздуха й се носи някаква тежка миризма. На прогнило… Мирише на милионите прогнили надежди и отдавна разложилите се мечтиза нещо по-добро. Това е царството на хаоса. И на мрака. Царството на безверието.

Безверието властва в душите на повечето от нас. А то е благоприятна почва за развитието на паразити, като алчността и злобата. Мнозина си мислят, че те са изначални. Но не са. Те са заложени у всеки човек и от него самия зависи тяхното покълване. Когато попаднат в центъра на безверието, намиращ се вътре в нас, съвсем естествено започват да се проявяват.

В моето съзнание вярата е тясно свързана с Бог. Но за вас това може и да не е така. Може да ви звучи твърде дръзко и ограничаващо. Затова го наричайте както си искате – Любов, Природа, Космос, Енергия или дори Някаква енергия. Все доброто е в основата.

Ако вярвате, че има някой, който ви е създал такива, каквито сте, тогава той е създал и всички други. Всички сме създадени от някого. Не принадлежим на никого. И нямаме правото да издевателстваме над никого, защото Любовта отхвърля това. Бог отхвърля това. Вярата в доброто отхвърля това.

Вярата озарява. Тя ни кара да продължаваме. Вярата обединява хората. Идеята за съществуването на Бог (и тук не става дума за религия) поставя знак за равенство между хората. И ако приемем, че Бог е Любов, Любовта поставя този знак. Тя трябва да бъде нашият коректив.

Така трябва да е. Но във време, в което юздите на вярата са изпуснати, всичко върви към упадък – и моралът, и ценностите, и свободата. Постепенно ценностите се изместват от материалните блага. Властта се превръща в насилие. Свободата – в свободия. Ето затова младите хора си отиват от този свят. Стават жертва на други млади хора, които не познават законите. Само коварното лице на анархията.

И като естествена реакция на това положение се появява бунтът на душите ни. Душите ни крещят. Но няма кой да ги чуе, защото виковете идват отвсякъде. Това са крясъци – резултат от усещането за обреченост. Крясъци, които са израз на гнева, спотаяван с години.

След подмяната на вярата с безверието, вътре в нас се възцарява хаосът. И мракът. Овълчваме се. Нещото, което ни обединява като хора – Бога, Любовта, Доброто, Корена (каквото щете) – няма го! Няма я спойката. Затова агресията пълзи из автобусите, из улиците на градовете. Появява се на всеки светофар, на всяка пешеходна пътека. В семействата ни. В училищата. Навсякъде.

Освен това липсата на средства върви ръка за ръка с липсата на хуманно отношение. Когато няма приходи, липсва и човещинката. А когато нито нея я има, нито вярата в доброто, на показ излизат само недъзите на осакатеното ни общество. Такъв недъг е присвояването на чуждото. Замислете се… Ако днес вземете от някого нещо, което не ви принадлежи, няма ли да бъде взето утре от вас?! Ние сме едно цяло. Това е основата.

Очакваме добро отношение към себе си, но не даваме такова на другите. Ние крадем, а искаме в държавата да няма престъпления. Продаваме гласовете си, но искаме да не се купуват гласове. Подкупваме, а искаме да няма корупция. Искаме човешко отношение, а се държим като зверове. Копнеем за любов, а издигаме стени от недоволства около себе си. Чакаме някой да ни спаси, а сами не правим опит да излезем от блатото. Не искаме безверието и отчаянието да царуват в живота ни, но не позволяваме на вярата да проникне в нас.

И тук идва моментът, в който вече е крайно време да се за мислим за колективното благо, а не за нашето собствено. Но неговото достигане е трудно начинание. Ако прагът на индивидуалното благополучие е сведен до минимум – лично облагодетелстване, прагът на колективното е по-висок. Тук вече са нужни ценности. Колективното добруване е система, в която личните низки стремежи не играят главна роля, защото в системата всичко в обвързано. Тук важно е човешкото отношение.

За цялостното ни поведение си има причина, разбира се. Когато сме обградени със стени, търсим начин да избягаме, независимо какъв. Агресията ни е естествен резултат от стените, които се опитват да ни смачкат. Резултат от паниката. Но агресията е енергия. А с енергията може да се борави.

Вярвам, че всичко, което се случва, е резултат от една напълно сгрешена система. Че ние сме манипулиран продукт на тази система. Но и че сме преди всичко хора – умни, мислещи, можещи. Вярвам, че ако решим, можем да канализираме натрупаните разрушителни емоции и да ги превърнем в нещо конструктивно!