На 22 юни 1675 г. кралят на Англия Чарлз II основава обсерваторията в Гринуич, приемайки меридиана, който минава над обсерваторията, за нулев (това става международна норма едва в края на 19 век).
Гринуич (или Гринич) е квартал на Лондон (бивш самостоятелен град) на южния бряг на Темза и световноизвестен с обсерваторията си, основана през 1675 г. от Чарлз II. Меридианът, който минава през нея, е приет за нулев и спрямо него се определя географската дължина. Гринуичката кралска обсерватория се намира в самия Гринуич и нулевият меридиан преминава през нея, през сградата й.
Средното гринуичко време (GMT) някога e било наблюдавано от Гринуичката обсерватория, която днес не работи, но все още там се намира топка, която пада всеки ден, за да отчете точно 13 часа. Терминът средно гринуичко време днес е заменен от термина координирано универсално време (UTC).
В Гринуич има и интересен музей на астрономически и навигационни пособия, в частност хронометрите на Джон Харисън. Обсерваторията се намира в Гринуич парк. Клиперът Къти Сарк е установен на вечна стоянка в сухия док на пристанище на Темза. В сградата на бившата военноморска болница Гринуич Хоспитъл се намират Гринуичкият университет и Музикалният Тринити Колидж.
През 1997 г. крайбрежната част на Гринуич е включена в списъка на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО.
На 13 октомври 1884 г. на международно равнище е прието, че нулевият меридиан минава над Гринуич. Въображаемата линия по земното кълбо минава от полюс до полюс през Великобритания, Франция, Испания, Алжир, Мали, Буркина Фасо и Гана и дели земята на източно и западно полукълбо.
Гринуич, където е старата обсерватория, е избран за начален или нулев меридиан на конференция във Вашингтон. 41 делегати от 25 държави тогава решават откъде да се измерва времето и разстоянието. След тежки спорове Гринуич печели честта с 22 гласа, като само Сан Доминго е против, а Франция и Бразилия се въздържат. На същата конференция е решено Средното гринуичко време да се използва като стандарт по света, като денонощието започва в полунощ и продължава 24 часа.
Великобритания печели нулевия меридиан, измествайки кандидатурите на Вашингтон, Берлин и Париж, благодарение на морските си карти. 72% от световното корабоплаване тогава разчита на тях, а те използват Гринуич като отправна точка.
Както показва гласуването на конференцията във Вашингтон, Гринуичкият меридиан има своите противници. Те искат нещо по-неутрално, без национални връзки. Франция предлага меридианът да преминава през Канарските острови. Има и предложение, поддържано от Италия, нулевият меридиан да минава през Ерусалим.
Крайната цел на конференцията във Вашингтон – да бъде създадена проста централизирана система от 24 еднакви часови пояси за 24 часа никога не се реализира. Много държави излизат от системата, за да демонстрират независимост, да имат едно и също време със съседите или да поддържат едно време за цялата си територия.
Любопитен факт е че от 1984 г. GPS-системата поставя нулевия меридиан вече на 100 метра от Гринуичката обсерватория. Въпреки това туристите продължават да се снимат с един крак в източното, а с другия – в западното полукълбо.