С литургия, водена от папа Франциск, в южния шведски град Лунд днес започва годината, посветена на половинвековния юбилей от началото на Реформацията – дълбоко идеологическо разделение в католическата църква, довело до кървави гонения, войни, погроми, но и до появата на нови църкви, институции, договорености и морал, на в значителна степен оформили съвременния свят.
Има нещо символично, че това става при първото от 30 години посещение на папа в страна, която е една от най-светските в света, има лутерански хомосексуални епископи, отделни гробища за атеисти и едни от най-либералните разбирания за секса и абортите. Проучване на WIN-Gallup показа през миналата година, че 80% от шведите се обявяват, за “нерелигиозни” или “категорично атеисти”, а според други допитвания данъчната служба е харесвана повече от лутеранската, църква, припомня “Ройтерс”.
На 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер окачва на портата на Дворцовата църква във Витенберг своите 95 тезиса с критики към ръководството на Църквата, корупцията в нея и отношенията ѝ към паството. Това е прието и за символичното начало на Реформацията, макар историците да са единодушни, че Лутер не искал да предизвика револция и схизма, а само реформи.
Тази година в Германия лидерите на католическата и на водещите протестантски църкви разпространиха съвместно изявление с призив “да излекуваме спомените” за миналото разделение. Папа Франциск също опитва да сближи църквите, но и от двете страни има консервативни среди, които са против това.
В протестантските среди се чуват въпроси дали наистина Реформацията е приключила и постигнати ли са целите ѝ или тя се нуждае от нов тласък.
Понятието Реформация обхваща разнородни явления и събития – от екстремните комуни на калвинистите в Женева, чиито идеи плъзват към Шотландия Франция и Нидерландия, през Селските войни в Германия от 20-те години на XVI век и решението на Хенри VIII да създаде англиканската църква като я отдели през 1534 г. от върховенството на Рим.
В Северна Европа протестантизмът се установява едва с Вестфалския мир, уредил през 1648 г. отношенията след 30-годишната война, един от най-кървавите конфликти на континента.
В бурните събития са нанесени непоправими щети на създавано и трупано векове наред религиозно изкуство, ръкописи и утвар. Опустошени са хиляди катедрали, само на Острова са унищожени нод 800 манастири и абатства с техните библиотеки и богаства. В същото време се дава тласък на нов вид изкуство, освобождава се индивидуализмът, човекът започва да става по-важен от големите институции.
Но трябва да минат векове, за да се случи през 1999 г. съвместната декларациа на католическата и лутарнските църкви за уреждане на редица теологични въпроси, залегнали в основата на разцеплението.