Факелно шествие в чест на ген. Христо Петров Чаракчиев ще се проведе за шеста поредна година в Севлиево, съобщиха организаторите на проявата. Шествието ще се проведе на 24 март, събота, от 17:30 до 20:30 часа. Началната точка е пред ДК „Мара Белчева“, а края на шествието ще е пред поставената плоча на ул. “Марин Попов” и ул. “Христо Ботев”. След края на мероприятието, в клуб “Кафе театър”, ще бъде проведен концерт на Българската патриотична музикална група “Бранник”.
Забравеният герой от Дойран
Христо Петров Чаракчиев е роден на 9 март 1870 г. в Севлиево. След завършването на Военното училище е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Впоследствие завършва Топографска школа и Николаевската генералщабна академия в Русия. Повишаван е както следва – в чин поручик – на 2 август 1894г., капитан – на 15 ноември 1900 г., майор – на 19 февруари 1906г., подполковник – 22 септември 1910 г., полковник – на 1 ноември 1913 г.. Награден е с възпоменателен кръст „За независимостта”.
Като млад офицер служи в 1-ви Софийски, 9-ти Пловдивски, 10-Родопски и 18-ти Етърски пехотни полкове. През 1897г. в Българската армия са създадени Тайните офицерски братства с цел подпомагане с оръжие, средства и военен опит национално – освободителната борба на българите в Македония и Одринско. Поручик Чаракчиев става член на едно от братствата. Към август 1900 г. в братствата членуват около 1,000 офицери, повече от половината състав на офицерския корпус. През януари 1900г. пловдивското Македоно – Одринско дружество го приема за свой член заедно с двама негови колеги.
През 1907 – 1908г. майор Чаракчиев е началник – щаб на 2-ра бригада на 5-та Дунавска дивизия във Велико Търново. В състава на бригадата са 18-ти Етърски и 20-ти Добруджански полк.
На 17 юли 1912 г. подполковник Чаракчиев участва в среща на 25 военни и цивилни дейци, проведена в София, чиято цел е да се изгладят разногласията между различните групи и течения, съществуващи в национално – освободителното движение, с оглед на предстоящата и неминуема война с Османската империя. В срещата участват още: командирът на 12-ти пехотен Балкански полк полковник Алекси Спасов от Велес, командирът на 35-ти Врачански полк подполковник Климент Джеров от Охрид, началникът на 32-ро полково военно окръжие в Нова Загора подполковник Александър Протогеров от Охрид, преподавателите във Военното училище майорите Борис Дрангов от Скопие и Петър Дървингов от Кукуш и други. По това време той е началник на информационно – цензурната секция при Щаба на армията.
По същество тази среща възобновява за трети път дейността на офицерските братства под наименованието „Офицерски братства за свободата на Македония и Одринско”. Обединявайки се върху становището, че освобождението на поробените български земи може да стане единствено и само чрез война, организацията има намерение на подтикне правителството по този път. Другото единодушно прието решение е подкрепата за исканата от ВМОРО политическа автономия на Македония, която впоследствие много по-лесно да се присъедини към България.
В средата на септември 1912 г. в София е сформиран 37-ми пехотен Пирински полк. За пръв негов командир е назначен подполковник Христо Чаракчиев. Заедно с 38-ми пехотен Одрински полк влиза в състава на 2-ра бригада на 1-ва пехотна Софийска дивизия, командвана от генерал Стефан Тошев. По време на войната е назначен за началник – щаб на 10-та пехотна дивизия. И двете дивизии участват в Лозенградската настъпателна операция (9 – 11 октомври) и в атаката на Чаталджанската позиция в състава на 1-ва армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев.
В началния период на Първата световна война полковник Христо Чаракчиев е командир на 2-ра бригада на 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Бригадата се състои от два полка : 9-ти пехотен Пловдивски и 27-ми пехотен Чепински. Тракийската дивизия до пролетта на 1916 г. заема за отбрана позициите от река Вардар до Дойранското езеро. Сменена е от 9-та Плевенска дивизия, като бригадата на полковник Чаракчиев остава при Дойран, на 5-километров участък на десния фланг на дивизията.
Към началото на август 1916г. Съглашенското командване съсредоточава срещу Дойранската позиция 4 дивизии с 45 000 души личен състав и 400 оръдия.
Основният удар на противника е насочен срещу Тракийската бригада на полковник Христо Чаръкчиев. На 9 август френската тежка артилерия открива огън по позициите на бригадата. Канонадата продължава 14 часа. Голяма част от отбранителните съоръжения са унищожени. Но артилерията и пехотата остават непокътнати.
На следващият ден, 10 август, бригадата е атакувана от 17-та френска дивизия. Нашата артилерия разпръсква противника. След два часа започва нова атака с гъсти последователни вълни. Натискът е огромен, но отново българската артилерия с точен и масиран огън отхвърля съглашенците.
През следващите пет дни противникът води мощен артилерийски огън по позициите на бригадата и реорганизират силите си. На 14 август вечерта се провежда нова атака, отново отбита с големи загуби за врага.
Най-тежките боеве са на 16 август. Съсредоточавайки всички налични сили, противникът провежда серия от неуспешни атаки за пробив на фронта. Артилерията му не спира огъня си и за миг. Отбранителните съоръжения пред фронта на бригадата са унищожени напълно. Но юначните Пловдивски и Чепински герои не отстъпват и педя българска земя. Полковник Чаръкчиев хвърля в боя всички свои резерви, за да отблъсне налитащия враг. Пристигат подкрепления от Плевенската дивизия. Съглашенските атаки не се увенчават с успех и на 17 август. Последната атака е на 18 август. Убитите англофренци са 3,200 души, ранените са няколко пъти повече. Българската бригада губи половината от състава си. След този разгром въпреки многократното си превъзходство в пехота и артилерия, съглашенското командване близо година след това ближе рани и трупа сили за нов опит – отново неуспешен.
На славната 2-ра Тракийска бригада и нейния славен командир полковник Христо Чаръкчиев българския народ дължи признателност за техния подвиг, извършен в името на Отечеството.
През февруари 1917 г. полковник Чаракчиев е назначен за началник – щаб на 3-та армия. На 15 август е произведен в чин генерал – майор. След Солунското примирие, на 1 декември 1918 г., преминава в запаса.
Почива през март 1943 година.
Вечна му памет!
