За едната шепа думи живеем ние, смъртните…
За тая, дето може да ни сбере целите и да говори вместо нас и утре, кога вече ни няма, да ни разказва…
Но колцина знаят това!?
И блазе на незнаещите: пръскат ли, пръскат думите, без да ги мерят на шепи. Светло е в царството на мрака.
И тежко на знаещите – все им е малко кривачето думи… За тях те са всичко, а за останалите – нищо…
Дамян Дамянов
