Начало Новини Изкуство Всичко се фотографира

Всичко се фотографира

834

„Страстните ласкатели са най-нещастните от всички хора. Сегиз-тогиз ги обзема дива и безмерна омраза към съществото, което дълго са ласкали. Те нямат власт над тази омраза; за нищо на света не могат да я обуздаят; огъват се пред нея като тигри пред кървава стръв. Това е учудваща гледка – човекът, който по-рано е намирал само думи на сляпо обожание за жертвата си, взема всяка от тях обратно, ругаейки го със същата необузданост. Не забравя нищо от това, което някога е могло да зарадва другия. Обзет от безумна ярост, той ревизира списъка на предишните си радости и прецизно ги превежда на езика на омразата.“

***

„Свободата е всяко ново лице, преди да посмее да те заговори. Свободата е всеки човек, който не те познава. Свободата е кръг от хора, който още не се е стеснил, в който не се заглушаваш. Свободен си, докато не влизаш в сметките на другите. Свободен си там, където не те обичат. Главната причина да не бъдеш свободен е твоето име. Онзи, който не го знае, няма никаква власт над теб. Но все повече хора ще го знаят: да се запазиш свободен от тяхната сплотена сила, е почти недостижима цел на живота ти.“

***

„Днес разликата се състои в това, че всичко се фотографира. Ни една мизерия вече не може да бъде укрита. Цялата мизерия е станала достояние на всички. Но това означава само, че всички по-лесно свикват с нея.“

***

„Най-добрият човек не би бил онзи, който се нуждае от най-малко, а онзи, който подарява най-много от онова, което му е необходимо.“

***

„Най-ужасните хора: които всичко знаят и го вярват.“

Из „Провинцията на човека”, Елиас Канети 

Елиас Канети (1905 - 1994)
Елиас Канети (1905 – 1994)

Елиас Канети (на немски: Elias Canetti) е немскоезичен писател – драматург, белетрист и есеист, роден на 25 юли в гр. Русе, България (после с турски паспорт и британско поданство), от сефарадско – еврейски произход. Получава Нобелова награда за литература (като австрийски писател) през 1981 година. 

Роден в Русе в семейството на Жак Канети и Матилда Ардити, Елиас е най-възрастният от тримата синове. Родът му може да се проследи назад до XV век, когато предшествениците на родителите му са прогонени от Испания. Майчиният му език е ладинският. Родът на баща му се мести от Османски Одрин в Русе. Бащата и дядото на Канети развиват успешен търговски бизнес в Русе. Майката му е от най-старите сефарадски родове в България – Ардити, който род е сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Родът на Ардитите може да се проследи назад до XIV век, когато са работили като съдебни лекари и астрономи при Арагонския кралския двор на Алфонсо IV и Педро IV. Преди Русе са живели в Ливорно през XVII век.

Прекарва детските си години в Русе. Семейството се мести  през 1911 г. в Манчестър, където баща му се включва в бизнеса на шуреите си. Семейство Канети се мести първо в Лозана, после следва Виена и Цюрих. След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети заминава в Париж и от там за Лондон, където се заселва.

Въпреки че е немскоезичен автор, Канети остава във Великобритания (като получава поданство през 1952 г.) до 1970-те години. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен „Спасеният език“). На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.