Изровен път, с едва забележими останки от някогашен асфалт, води до средновековния град и крепост „Хоталич“ край Севлиево. Крепостта е призната за най-добре консервираната в България и една от най-добре позиционираните за посетители. За това освен дългогодишната работа на археолозите, спомогна финансирането, което Община Севлиево получи по проект „Осигуряване на достъп и социализация на средновековния град и крепост „Хоталич“, реализиран по ОП „Регионално развитие 2007-2013“, съфинансиран от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Проектът е на стойност 3.8 млн. лв. без ДДС, От тях 3.7 млн. лв. са средства от европейския фонд, а 1.2 млн. лв. от стойността на проекта са за изграждането на 3 километра път до крепостта, за обособяването на паркоместа и озеленяване. Три години и половина след като проектът е отчетен като изпълнен, до крепостта се стига през дупки, неравности и пукнатини.
Вина няма, има гаранция
Проектът е отчетен като приключен на 25 февруари 2014 г. Две години по-късно в отговор на въпрос от общински съветник кметът на Севлиево Иван Иванов /ГЕРБ/ признава лошото състояние на пътя и обяснява, че е назначена проверка от експерти, които да установят състоянието му и да приканят изпълнителя да го ремонтира в рамките на тригодишния гаранционен срок. „Някъде настилката е запазена, някъде е с частично разрушено покритие, някъде цялата е с каменна фракция“, обясни тогава Иванов.
„Отговорност от виновните лица“
Констатацията на севлиевския кмет е направена преди гаранционният срок на пътя да изтече на 25 февруари т.г. Още тогава пътната настилка вече беше почти изцяло разрушена. Затова през март съветникът от „Коалиция Избирам Севлиево“ Николина Николова изпраща сигнал до Министерството на регионалната развитие и благоустройството (МРРБ), в качеството му на Управляващ орган по оперативната програма. С него тя настоява за предприемане на мерки, които да установят „отговорност от виновните лица за неефективно разходване на европейски средства“.
Добро състояние с единични нарушения
През април т.г. от МРРБ отговарят, че при проверка на място са установили дефекти във физическото състояние на участъка от пътя, направен с чакъл, а участъкът с асфалтова настилка „като цяло е в добро физическо състояние, с единични нарушения на настилката“. Протоколът от проверката, съдържащ препоръки и срокове, е връчен на бенефициента – Община Севлиево, за отстраняване на пропуските.
„Съгласно общите условия в договора за финансово подпомагане, в отговорностите на конкретния бенефициент е да осигури и удостовери устойчивост на направената инвестиция за период от 5 години след приключване на договора за предоставена финансова помощ“, пише още в отговора от МРРБ. Той завършва с предупреждението, че „при наличие на факти, водещи до липса на устойчивост, Управляващият орган налага финансови корекции в съответствие с общите разпоредби на Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд“.
Какво по-очевидно от разрушения път може да се приеме за факт, удостоверяващ липсата на устойчивост?
Снимка за спомен
На 5 май т.г. МРРБ изпраща втори отговор до съветника Николова във връзка с подадения от нея сигнал през март. От това писмо става ясно, че „бенефициентът (Община Севлиево) е изпратил доказателства – снимков материал, за извършени ремонтни дейности по отстраняване констатираните дефекти с лошото физическо състояние на участъка с настилка от натрошен камък“. В други снимки са доказателствата за отстраняване на единичните дефекти , надлъжни и мрежови пукнатини на участъка с асфалтово покритие. Странното е, че в МРРБ не правят нов оглед на място, от който да стане ясно дали са изпълнени препоръките им, а установяват по снимки как се харчат парите, предоставени от фондовете на Европейския съюз.
От този отговор, изготвен върху снимков материал, става ясно, че пътят е ремонтиран. Защо тогава изглежда по начина, по който се вижда на снимките, направени на 12 декември т.г. – 7 месеца след ремонта?
Лошият стопанин
„Не е в нас вината пътят да се разруши толкова бързо“, твърдят изпълнителите от дружеството „Средновековно Севлиево“. То е регистрирано по Закона за задълженията и договорите, със седалище във Велико Търново и спечели обществената поръчка за строително-монтажните работи по реконструкция и рехабилитация на техническата инфраструктура в района на туристическата забележителност.
Според представители на дружеството Община Севлиево не е съумяла да го стопанисва добре.
От дружеството обясняват също, че по проект е трябвало да направят лека настилка от чакъл, запечатан с битумно покритие, но не дават отговор на въпроса защо настилката не е издържала повече и две години.
Парите платени, път няма. Пишете жалби!
Последната инстанция, към която общинският съветник Николина Николова се обръща, за да обърне внимание на начина, по който се разходват пари от еврофондовете, е Европейския фонд за регионално развитие.
Отговорът от там гласи следното: „В рамките на споделеното управление подборът и управлението на проектите са отговорност на държавите членки, които трябва да гарантират, че принципите на доброто финансово управление са спазени и че финансовите интереси на Европейският съюз не са застрашени“.
В друга част от отговора се обяснява, че „Европейската комисия няма право да се намесва по въпроси, които са от национална компетентност, частно-правни спорове, както и да замества националните съдебни органи“.
От комисията съветват Николова да подаде жалба, ако този отговор не я удовлетворява.
Практиката на ЕК да не се намесва в работата на държавите-членки вероятно е знак, че в Европа е прието всеки да си върши работата. Как е у нас? Тук могат да се платят почти 1 млн. лв. за път с длъжина 3 км, той да се разруши на втората година, на третата да го преправят и половин година по-късно по този път да не може да се мине.
Емилия Димитрова