Начало Новини Изкуство Антоан дьо Сент-Екзюпери

Антоан дьо Сент-Екзюпери

1166

Пилотът, който никога не се завърна в базата си. Писателят, чиито истории останаха неразказани. Мъжът, който непрестанно търсеше своето място сред звездите… и накрая го откри. Антоан дьо Сент-Екзюпери.

Животът на родения през 1900 г. в Лион, Франция, автор на “Малкият принц” е белязан от любовта към авиацията. Включен е в първи авиационен полк в Страсбург, след това лети в обществения транспорт. Назначен е за шеф на авиобазата Кап Жюби (Западна Сахара). По време на престоя си тук, заобиколен от враждебната испанска власт и разединените мавритански племена, Екзюпери успява с цената на голям риск да помогне на 14 екипажа на самолети, кацнали аварийно в пустинята. През 1930 г. получава званието Кавалер на Почетния легион.

Антоан дьо Сент-Екзюпери
Антоан дьо Сент-Екзюпери

Когато избухва Втората световна война, Екзюпери настоява да се включи в редиците на бойната авиация. Извършва 7 разузнавателни мисии за периода март – юни 1940 г. След примирието е демобилизиран. Получава военен кръст. През 1943 г. авиогрупата му е преместена в Северна Африка. С много усилия Екзюпери се присъединява към екипа си. Назначен е за командир. Започва отново да лети, но му забраняват поради възрастта. Въпреки това успява да си издейства още няколко полета над окупирана Франция. 31 юли 1944 г. самолетът на Екзюпери поема на разузнавателна мисия над Югоизточна Франция. И никога не се завръща…

Френският писател ни остави в наследство безсмъртните “Южна поща”, “Нощен полет”, “Земя на хората”, “Боен пилот”, “Писмо до един заложник”, “Малкият принц”, “Цитадела”, “Военни записки”. Преди няколко години е публикуван ръкописът на съпругата му, Консуело дьо Сент-Екзюпери, “Спомените на Розата”, в който тя разказва откровено и с любов за съвместния им живот, за върховете и спадовете, за болката и щастието…

МОЛИТВА

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден.
Научи ме на изкуството на малките крачки. 
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.
Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.
Научи ме на изкуството на малките крачки.

Антоан дьо Сент-Екзюпери