„Вандализъм“ нарече Яра Бубнова, зам.-директор на Националната галерия, заличените стенописи на Николай Панайотов от фасадата на църквата „Света Петка Търновска“ в Севлиево. Според изкуствоведката за отстранените изображения трябва да бъде повдигнато обвинение на извършителите с бояджийския валяк.
В събота сутрин изображението на Света Петка върху фасадата на новата църква в Севлиево бе замазано с бяла боя. Това стана след подписка, инициирана от Богословския факултет в Великотърновския университет, в която за премахването на стенописите са дали подписи 114 човека.
„В този неприятен казус има всъщност четирима въвлечени агенти: художникът; поръчителят, който е църквата; правовата държава и историята на изкуството – каза Бубнова в дискусия по темата в ефира на БНТ. – България е светска държава… и това е вандализъм, който е криминализиран в нашата държава. Независимо дали [изображението] е канонично или не, на кого се харесва или не.
Когато Паметникът на съветската армия бе боядисан, прокуратурата започна разследване срещу неизвестен извършител, защото този монумент също е противоречив – някои не го понасят, искат да бъде разрушен, други – да бъде запазен…“
Според Бубнова е изключително смущаващо, че 114 подписа на „вярващи и убедени хора“ са достатъчни, за да бъде заличен стенопис, който „по определение е произведение на изкуството“.
„Ако прокуратурата няма намерение да прави нищо, колко подписа са достатъчни, за да се посегне върху личност? Събират се подписки срещу политици, индивиди, събития, дейности. Ако съберем 5,000, можем ли сами да решим въпроса със съответния индивид в обществото? А с 5,500? Кога, в какъв момент и с какво количество подписи е възможно да се наруши правната логика? Това, струва ми се, е много опасна стъпка – че някаква обществена група, независимо от нейния размер, от чистотата на интересите й, може да си позволи да навлезе в пространството на криминалните действия. Това трябва да бъде възпрепятствано, инак изпускаме правото съвсем от ръцете си“, коментира Бубнова.
Живеем в свят, в който общественото мнение е много по-важно от експертното – смята зам.-директорката на Националната галерия – и в конкретния случай никой не се е сетил да се допита до експерти, преди да хване валяка и да замаже стенописите.
„Призивът на господин Енчев (бел. ред. – Тодор Енчев, инициатор на подписката) да се създадат правила, ми изглежда смешен – отбелязва Бубнова. – Църквата е изключително древна, традиционна институция и тя си има правила. А тези правила се нарушават… Не е така лесно да се опрости тази ситуация, както би им се искало на някои. В българската църковна живопис имаме стенописна традиция, но Захари Зограф, например, е изобразявал себе си в стенопис – тотално неканонично и много драматично. Нарушаването на канона не може да бъде причина за вандализъм.
Между другото от всичките архитекти на православната традиция ние знаем само тези, които са разчупили канона.“
Яра Бубнова твърди, че трябва да се разбере не кой е разрешил заличаването на стенописите в Севлиево, а кой го е извършил – защото това не може да бъде прието от съвременното общество като законно деяние. Изкуствоведката смята, че от църквата в Севлиево трябва да се извинят на Николай Панайотов.
