ТАМ
Там, където не сме,
е вечен следобед
и лято,
муха и небе
и всичко, което
не бе,
ала беше,
е там.
Там е купата,
дето се счупи,
сега – цяла
като по чудо.
Там е мама на 20,
която не помня,
там е роклята, дето
не посмя да си купи
и сега ѝ отива,
там е баща ми,
висок и красив,
там надничам и аз
за секунда,
но още е рано,
още ме няма
там.
Георги Господинов
