На 5 декември българската православна църква чества празника Свети Сава.
Той е роден в Кападокия през четвърти век. Основател е на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, която носи неговото име. На 18-годишна възраст отива в манастир, но иска пълно усамотение и затова прекарва дълги години в палестинската пустиня. Получава голямо наследство и построява няколко манастира и болници.
Митологията представя Св. Сава като брат на Света Варвара (почитана ден преди него) и на Свети Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрият, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава меси, Никола гости гощава“.
Сава е свързана и с плодовитостта, за това на този ден жените, които не можели да имат деца, изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома.
Жената, която искала дете, правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”. Предците ни изпитвали страхопочитание към Св. Сава, защото вярвали, че “засява” болестите по хората, от там идва и изразът “Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява”.
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
На този ден празнуват именниците – Сава, Савка, Владислав, Владислава, Слав, Слави, Славка, Славчо.
